Беше | |
Истинско име | Бернар Лукас „Бен“ Феринга |
Псевдоним | Бен Феринга |
Професия | Синтетичен органичен химик |
Полета | Органична химия Наука за материалите Нанотехнологии Фотохимия |
Теза | Асиметрично окисление на фенолите. Атропизомеризъм и оптична активност (1978) |
Докторски съветник | Късният проф. Ханс Вийнберг |
Награди / Постижения | • Награден е с наградата за стипендиант Arthur C. Cope. • Той е награден с медал за органична химия в Нагоя. • През 1998 г. е избран за член на Кралското общество по химия. • През 2004 г. е награден с наградата „Спиноза“. • През 2004 г. е избран за чуждестранен почетен член на Американската академия на изкуствата и науките. • През 2008 г. холандската кралица Беатрикс го рицаря в Ордена на холандския лъв. • През 2012 г. е награден с Grand Prix Scientifique Cino del Duca. • През 2013 г. е назначен в Съвета на Кралското общество по химия. • На 5 октомври 2016 г. той е отличен с Нобелова награда за химия. |
Физическа статистика и други | |
Височина | в сантиметри- 173 см в метри- 1,73 м в Крака инчове- 5 ’8' |
Тегло | в килограми- 68 кг в лири- 150 lbs |
Цвят на очите | Син |
Цвят на косата | Кафяво |
Личен живот | |
Дата на раждане | 18 май 1951 г. |
Възраст (както през 2016 г.) | 65 години |
Място на раждане | Barger-Compascuum, Холандия |
Зодия / Слънчев знак | Телец |
Националност | Холандски |
Роден град | Гронинген, Холандия |
Училище | Не се знае |
Колеж / университет | Университет в Гронинген, Холандия |
Образователни квалификации | Доктор от Университета в Гронинген, Холандия Бакалавър от Университета в Гронинген, Холандия |
Религия | Не се знае |
Етническа принадлежност | Холандски |
Хобита | Четене на научни списания |
Момичета, дела и още | |
Семейно положение | Женен |
Афери / Гаджета | Не се знае |
Съпруга | Бети Феринга |
Деца | Те са - Не се знае Дъщеря - Не се знае |
Някои по-малко известни факти за Бернард Л. Феринга
- Пуши ли Бернард Л. Феринга ?: Неизвестно
- Бернард Л. Феринга пие ли алкохол ?: Не е известно
- Той е роден в Barger-Compascuum, Холандия и завършва Alma Mater от Университета в Гронинген, Холандия.
- През 1984 г. е назначен за преподавател в Университета в Гронинген и става редовен професор през 1988 г.
- Неговата работа по стереохимия има значителен принос във фотохимията, което в крайна сметка води до 1-ви леко управляван монодирекционен молекулярен ротационен двигател а по-късно и т.нар нанокар (молекулярна кола), задвижвана от електрически импулси.
- До момента е публикувал над 600 научни статии и притежава 30 патента.
- Най-значимият му принос към химията е работата му по молекулни превключватели и двигатели които са базирани на асиметрична катализа , стереохимия и динамични молекулярни системи.
- На 5 октомври 2016 г. му е присъдена Нобелова награда за химия, заедно с Фрейзър Стодарт и Жан-Пиер Совадж за проектирането и производството на молекулярни машини. Те са разработили молекули с контролируеми движения и тези молекули могат да изпълняват задача, когато се добавя енергия.